Биография

   

Руският писател, драматург и обществен деец Максим Горки е роден на 16.03.1868г. в Нижни Новгород. Истинското му име е Алексей Максимович Пешков. Рано остава сирак. Иска да учи, но се налага да работи, за да се издържа. Опознава живота чрез пътуванията си из необятната руска земя.
През 1892г. публикува първия си разказ под псевдонима Горки.
През 1898 година  публикува два тома „Очерци и разкази”, които го правят известен в цяла Русия. Пиесите му се играят с огромен успех.  Те привличат вниманието и на царската тайна полиция. Заради неговата популярност, обаче, тя не предприема никакви действия срещу него. 
В 1901 той наблюдава как полицията се отнася със студентите при една тяхна демонстрация. Неговото заявление в пресата е толкова силно, че полицията го арестува. И  само след месец го освобождава поради влошеното му здраве и страха от обществена реакция! Той е поставен под домашен арест, с ограничения да пътува, а когато го освобождават и тръгва към Крим, по пътя го посрещат тълпи от хора с плакати: «Да живее Горки, поетът на свободата, заточен без разследване и съд».
Горки започва тайно да помага на нелегални организации като партията Социалистически Революционери, известни  като ЕС-ери, по-късно най-омразната за Ленин политическа организация. Помага и на болшевиките с редовна финансова помощ, пренасяне на нелегална литература и друга дейност.
В 1902 той е избран за член на Имперската Академия за литература Император Николай Втори  пише протестно писмо до академията, с което иска да се отмени приемането му. Акаде- мията отменя решението си, но няколко писатели, един от тях Чехов, се отказват от членство- то си в знак на протест.
След окървавените демонстрации през януари 1905 Горки заема необичайна за него позиция като защитава нуждата от «студенокръвно пресметната жестокост». За това той е арестуван и обвинен в подстрекаване към бунт. Прекарва месец и половина в затвор-петропавловската крепост. След силен световен протест цар Николай Втори се съгласява Горки да бъде изгонен в чужбина.
Времето си в изгнание той прекарва в събиране на пари за оръжие за партията на Социалистическите революционери за борба срещу руската автокрация. В същото време той помага и на болшевишкото списание «Новая жизнь».
През 1906 година заминава за САЩ, а по-късно се установява в Италия. Там написва романа „Майка” – един от забележителните в руската литература, намерил място сред класическите произведения на световната литература.
През 1907 Горки участва в Петия конгрес на Социал-демократическата работническа партия, известни като меншевики, където се среща с Ленин, Плеханов, Троцки и Юлиус Мартов. Той определено застава на страната на меншевиките и заема крайно критична позиция срещу намеренията на Ленин да създаде малка партия от професионални революционери, която да стане авангард на революцията
Връща се в Петербург след амнистия през 1913. Сътрудничи на болшевишките вестници „Звезда“ и „Правда“.
През 1915 основава списание „Летопис“ и ръководи литературния отдел на списанието.  Обявява срещу Първата световна война, за което е обвинен че не е патриот.
През 1917 той приветства абдикирането на Николай Втори и поддържа временното правителство. В тия драматични години той основава вестник «Новая Жизнь», в който атакува болшевиките за идеята им да свалят правителството на Керенски. Той дори пише писмо до Ленин, в което иска той да опровергае тези слухове и го призовава «да бъде водач на масите, а не оръжие в ръцете на безсрамни авантюристи и побеснели фанатици».
На тази  атака Горки отговаря в «Новая жизнь» на 7 ноември 1917: «Ленин, Троцки и последователите им вече са нагълтали мръсната отрова на властта. Доказателство за това е тяхното отношение към свободата на словото и на личността, както и към идеалите, за които се бори демокрацията». Три дена по-късно той нарича Ленин и Троцки «Наполеоните на социализма, замесени в жесток експеримент с руския народ». Той е безпощаден и с решението на Ленин да затвори Учредителното събрание, тоест руския парламент: «За последните сто години руския народ живя с надеждата за учредително събрание. В борбата за тая идея загинаха хиляди интелектуалци и десетки хиляди работници и селяни».
Болшевишката власт отговаря като спира снабдяването на хартия за вестника на Горки и той е принуден да го затвори. Тя прави също така невъзможно за писателя да публикува творбите си в Русия. И въпреки това през Гражданската война той помага на болшевиките срещу Бялата армия, верен на антимонархичните си убеждения. В замяна на това Ленин му разрешава да организира издателство «Световна литература». Горки веднага използва фаворизираното си положение и назначава на работа хора, критично настроени към съветския режим. Самият той си остава критичен и в писмо от септември 1919 пише на Ленин: «На мен ми стана ясно, че «червените» са също толкова врагове на народа колкото и «белите».
През 1921 Горки заминава да се лекува – отначало в Германия и Чехия, след това се установява в Италия – Соренто. Продължава да работи много: завършва трилогията си „Моите университети“, пише романа „Делото Артамонови“ (1925). Започва работа над книгата „Животът на Клим Самгин“, която продължава да пише до края на живота си. Връща се няколко пъти в Русия. Създава пиесите „Егор Буличов и другите“ (1932), „Достигаев и другите“ (1933).
Завръща се окончателно в Москва през 1933г. 
Умира на 18 юни 1936 година в градчето Горки, край Москва.